shadow

Един зимен ден на Боровец

ястребец

Макар, че вече е края на февруари, зимата реши да ни напомни за себе си и снегът отново ни изненада. За любителите на зимните спортове, това бе чакана и приятна изненада, но за останалите…. Е, няма да пиша за зимните неволи по пътищата. Ще потърся приятното и интересното в този неочакван сняг.

И така заедно с група запалени скиори се озовах на Боровец. Но денят е дълъг и студен, с какво човек да запълни времето си. Ето няколко идеи, ако и вие попаднете в подобна ситуация или решите просто да се разходите до Боровец.

Типичният български зимен курорт е претъпкан с хотели, заведения, магазини и всякакви „капанчета“. Навсякъде гъмжи от хора. Но малко встрани от основния туристически поток може да откриете интересни и приятни места за разходка.

Едното от тях е бившият царски дворец „Царска Бистрица„, намира се малко над курорта. Ако продължите с колата по пътя за хотел Ястребец след 5-6 минути ще достигнете до бившата резиденция. Това е ловната хижа на Фердинанд и БорисIII. Превърната е в музей и срещу вход от 5лв. може да се разгледа. Сградата не е отворена за посетители и се разглежда само отвън, но са достъпни парка, галерията, кафето, параклиса и електроцентралата.

 

Паркът не е за пренебрегване дори и през зимата. Състои се от вековни дървета от най-различни видове: смърчове, борове, ели, брези и др. Забелязах табели на някои от тях, указващи вида на дървото. През зимата парка също има своето очарование. Разхождайки се по алеите освен усещането за чистота и свежест, които предлага пресният сняг, можете да „почувствате“ тишина и спокойствие. Буквално можете да „чуете тишината“ – усещането е невъобразимо. А снимката на пейзажа е „черно-бяла“, както се изрази съпругът ми, по-точно „предимно бяла“ – както добавих аз.

След кратка разходка из парка достигате до двореца. Можете да го обиколите и снимате от всички страни. Моята снимка е откъм парка, където има малко езерце и поточе.

      

Бившата царска конюшня е превърната в галерия, където можете да разгледате снимки и картини (повечето са на съвременни художници)  на царското семейство, оръдия на бита и облекла от началото на миналия век.

галерия
галерия, в бившата конюшня на царя

В кафенето пък можете освен да изпиете един топъл чай и да разгледате ловните трофеи на царското семейство. Но ние чая го оставихме за накрая и продължихме към най-цената според мен находка – царската електроцентрала.

Водно-електрическата централа (ВЕЦ) Царска бистрица представлява турбина с два броя генератори, проектирана и създадена във Виена през 1912г. от фирмата Siemens. Монтирана е през 1914г. ( по времето на Фердинанд) и работи и до днес. Максималната мощност е 130kW/h и захранва двореца и няколко от околните сгради. Притежава сертификат от фирма Siemens,  според който през 1983г. е присъединена към енергийната мрежа на страната.

 

След като разгледахме електростанцията се върнахме в кафето, за да се стоплим. Все пак температурата беше минус 7 градуса.

С това разходката ни в бившата резиденция приключи.

Освен резиденцията имахме достатъчно време и за разходка из комплекса.  И съвсем неочаквано се натъкнахме на следното бижу: единствената дървена църква в България.

дървена църква в Боровец
дървена църква в Боровец

В последствие проучих, че е построена със средства на цар Борис III през 1933г. от австрийски архитект, което обяснява алпийският й стил.

В момента църквата е отворена за посещения.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.