Рила

Обща информация
Рила е най-високата планина в България и на целия Балкански полуостров (с най-висок връх Мусала -надморска височина 2925 м).
Най-старото име на планината е Доункас, дадено и от траките. Означава място с много вода. Тракийско е и другото и име - Роула, което славяните видоизменят на Рила. То също е свързано с многоводието на планината (означава “водна планина”). Това название не е случайно. В Рила има около 200 езера и множество минерални извори. От тук извират едни от най – пълноводните и дълги реки на Балканите (Искър, Марица, Места и др.).
Географско разположение
Издига се в Югозападна България, между Благоевградската и Дупнишката котловина — от запад, Самоковската и Костенецко-Долнобанската котловина — от север, и Разложката котловина — от юг. На запад долините на Струма и левият є приток р. Джерман я разделят от пл. Влахина и Осоговската планина; на север Клисурската и Боровецката седловина я свързват с планините Верила и Ихтиманска Средна гора, на изток Аврамовата седловина с Родопите, на юг седловината Предел — с Пирин.
Дължина - около 83 км (от запад на изток),
Ширирина - около. 52 км,
Площ - 2629 квадратни км;
Географско деление
Въз основа на орографската й структура и на характерни морфографски белези Рила се дели на 4 главни дяла - Източна, Средна, Северозападна и Югозападна.
Източна Рила — ограничава се от долината на р. Бели Искър, седловината Горни куки, долините на Вапска река и Белишка река — от запад, долините на Места и р.Дрещенец, Аврамова седловина и седловината Юндола от юг, долините на Юндолска река и р.Яденица — от изток, долината на Марица и Боровецката седловина — от север. Най-големият по площ (37 % от площта на Рила) и най-високо издигнатият (Мусала) дял. В него се очертават 2 обширни и високи била — Мусаленското и Ибърското, които се пресичат при Маришкия връх. Мусаленското било се разделя на Мусаленски дял, Маришки дял и Ковачки дял; Ибърското било — на Славоввръшки, Белмекенски, Ибърски и Заврачишки дял (Мустачалски дял). По най-високите части на Мусаленското и Ибърското било минава гл. вододел на Балканския полуостров.

Среднa Рила — ограничава се от долините на реките Рилска река и Леви Искър — от запад, Черни Искър — от север, Бели Искър — от изток, Илийна река — от юг. Заема само 9 % от площта на Рила, но релефът й е с най-силно подчертан алпийски облик и има най-голяма средна надморска висисочина 2077 м. Долината на Рилска река разделя Средна Рила на 2 главни била — Скакавишко и Рилецко, които пресичат се при вр. Канарата.

Северозападнa Рила — ограничава се от долините на Струма и Джерман — от запад, Клисурската седловина — от север, долините на Леви Искър от изток, и Рилска река —от юг. Заема 24 % от общата площ на Рила Най-висок е вр. Голям Купен (надморска височина 2731 м).

Югозападнa Рила — ограничава се от долините на Струма — от запад, Рилска река и Илийна река — от север, Белишка река — от изток, Градевска река и р. Еловица — от юг. Заема 30 % от площта на Рила; най-ниският рилски дял (средна надморска височина 1306 м).

Хижи Забележителности Връзки
хижа Белмекен
хижа Вада
хижа Венетица
хижа Гергеница
хижа Грънчар
хижа Гургулица
хижа Добърско
хижа Елешница
хижа Заврачица
хижа Иван Вазов
хижа Ловна
хижа Македония
хижа Мальовица
хижа Марица
хижа Мечит
хижа Мусала
хижа Отовица
хижа Пионерска
хижа Рибни езера
хижа Рилски езера
хижа Седемте езера
хижа Семково
хижа Скакавица
хижа Трещеник
хижа Христо Смирненски
хижа Чакалица
хижа Чакър войвода
хижа Шумнатица
хижа Ястребец
вр.Мальовица
вр.Мусала
Национален парк Рила
Природен парк Рилски манастир
Рилски манастир
Седемте Рилски езера
Скакавишки водопад
Стобски земни пирамиди
Урдините езера
Информация за Рила
Курортен комплекс \"Семково\" - гр. Белица
Национален парк Рила
Паничище
Сапарева баня