Странджа

Странджа заема площ от около 10000 кв. км. на територията на югоизточна България и северната част на европейска Турция. У нас се намират само северните и североизточните й разклонения, които имат хълмисто-нископланински характер и са силно разчленени от сравнително гъста долинна мрежа. По-голямата и по-висока част на планината е разположена в Турция. Странджа има ясно изразена северозападно-югоизточна посока на простиране, като най-високият й връх Махиада (1031 м) е в турска територия.
Граници и дялове
Странджа има три добре очертани била : Южното (разположено изцяло в Турция), Резовското било и ридът Босна (изцяло разположен на територията на България). Южното било, разположено в посока северозапад-югоизток, е основно и на него се намира най-високият връх на планината - Махиада, висок 1031 метра. Граничното било е оградено от долините на Резовска река и Велека. Резовското било продължава в Турция. На него е разположен най-високият български връх на Странджа – Голямо Градище (709 м). Босненското било играе ролята на северна граница на Националния парк "Странджа". То е почти успоредно на Резовското било. Започва с връх Кервансарай (632 м) на българо-турската граница и свършва на юг от Царево.
Културни и природни забележителности
На територията на планината се намира Природен парк „Странджа“ (обявен за парк през 1995 година с 116 136,2 хектара той е най-голямата защитена територия в България). Към защитените територии спадат и резерватите „Силкосия“, „Узунбуджак“, „Витаново“ „Средока“ и „Тисовица“.
Резерватът „Силкосия“ (396,5 ха) край с.Кости е обявен на 29 юни 1933 г. Това е първият резерват в България. Притежава значително растително богатство: 260 вида висши, 16 реликтни и 3 ендемични растения. Създаден преди всичко за съхранение на впечатляващите горски формации от буково-горунова и чисто букова гора с подлес от зеленика и други вечнозелени храсти.
Резерватът „Узунбужак“ ( „Лопушна“ ) заема територия от 2 581,5 ха. Разположен е в землището на с. Сливарово. Това е най-големият и представителен биосферен резерват на България. Тук са представени най-големите по площ възрастни първични букови и буково-дъбови гори в Странджа.
Резерватът „Витаново“ (754,5 ха) е разположен между гр. Малко Търново и с. Бръшлян. Отличава се с по-голяма надморска височина (до 650 м). От горите 40% са източно-букови със средна възраст над 100 години. Установени са 462 вида висши растения. Преобладават средиземноморските флорни елементи.
Резерватът „Средока“ (607,8 ха) се намира в землищата на гр. Малко Търново и с. Стоилово. Характеризира се с много стръмни склонове и скални образувания по десния бряг на р. Айдере. Преобладават лавровишня и компактни групи от колхидски джел.
Резерватът „Тисовица“ (749,3 ха) е разположен в землището на с. Българи. Това е най-младият резерват на територията на Странджа, обявен на 16.02.1990 с цел запазване на първични източнобукови формации с подлес от вечнозелени храсти - странджанска зеленика, тис.
Наличието на защитени природни територии, редки представители на флората и фауната из цялата планина, самобитния бит и фолклор на местното население, историческите и културните паметници от много епохи, правят Странджа много атрактивна и интересна.
Тук може да станете свидетели на един древен езически обичай – нестинарството. При този обичай хората танцуват боси върху жарава (въглени). Според традицията, нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена. Обичаят е запазен в автентичния си вид селата в Българи (единственото в Странджа със статут на фолклорен резерват) и Кости. Цялата обредност е съпровождана с музика от гайда и тъпан. Под тази музика се играят хора около огъня. Въпреки че , нестинарите играят върху жаравата с икона на Св. Елена и Св. Константин (император Константин Велики - който обявява с Медиоланския едикт християнството за религия, наравно с останалите в Римската империя, и майка му — Света Елена) обичаят никога не е бил признат от Църквата, преследван е от нея, а самите нестинари са обозначавани като „обладани от дявола“.
В тази българска планина са запазени много културни паметници от епохата на древните траки. В най-високата й точка - местността Каменска бърчина се намира тракийско скално светилище, посветено на бога на Слънцето - Хелиос, датиращо от 1000 - 1500г. пр. н.е.
Интерес представляват и манастирите Заберновки 'Св. Петка', наричан още Ограшки и „Балъклия“ и Голямобуковски „Св. Петка“, наричан още Коджабукски.
Климат
Климатът на странджанската област се формира под влиянието на Черно и Средиземно море. Средните годишни температури са сравнително високи – от 11.1 до 12.8°С. Валежите са между 100 и 800 мм, разпределени неравномерно през годината с летен минимум и есенен максимум. С навлизането от морския бряг навътре в планината, климатът се изменя - валежите се увеличават, средните температури намаляват, зимата става по-студена. Югоизточната част на Странджа е най-слънчевото място в България (57 кал/кв.см). През периода април – октомври, Странджа има най-голям брой слънчеви дни в страната.
Водни запаси
Главните речни артерии в Странджа са реките Велека и Резовска. Велека (147 км) е най-голяма и най-добре проучена река. Тя извира от турска територия и навлиза в България с красив скалист пролом с много меандри между с. Моряне и м. Петрова нива. Река Резовска е гранична между България и Турция и достъпът до нея е регулиран. През българска територия протичат изцяло или частично още реките Младежка, Айдере, Факийска, Ропотамо, Изворска, Дуденска, Стръмница, Еленица и др. Останалите водни ресурси са концентрирани в западния карстов регион, където има над 120 извора. Изворите около Малко Търново имат най-висок дебит – 398 л/сек. Местните хора вярват, че водата им е светена и притежава целебна сила. За най-лековит се счита изворът Голямото Аязмо в района на село Граматиково.
Върхове
Първенецът на Странджа е връх Махиада (1031 м), който е разположен в турска територия. Най-високият български връх на планината е Голямо Градище (709 м). Най – високите върхове на Странджа са:

  • Кервансарай - 632 м

  • Папия - 502 м

  • Ехекчиите - 492 м

  • Босна - 454 м
  • .
    Флора и фауна
    Поради географското положение и особения климат растителността на Странджа се отличава от европейската и се доближава до понтийско-евксинската флора на Кавказ и Мала Азия.
    В Странджа се срещат 1700 вида висши растения, представляващи 50% от видовото богатство у нас. От тях 15 са балкански ендемити, 2 странджански ендемити, броят на реликтните растения е 49. Планината притежава едно от малкото естествени дъбови и източнобукови находища в Европа със запазен първоначален състав и разнообразие.
    В буковите формации с вечнозелена растителност се срещат уникални за Европа видове като източен бук, странджанска зеленика, странджанска боровинка, джел, странджанско вълче лико, лавровишня и др.
    Край реките и влажните места са характерни така наречените лонгозни, периодично заливани гори с доминиране в тях на полски ясен и по-рядко на полския бряст, черната елша и на места на летния дъб, дръжкоцветния дъб, странджанския дъб, обикновения габър, бялата топола и др. Особено характерни са вечнозелените дървесни лиани – скрипката, гърбачът, листопадните дървесни лиани като видовете повет, дива лоза, тревистият лиан – хмел и др. За тревната покривка са характерни битинският синчец и други видове растения.
    В района на Велека се намира най-интересният „оазис“ в България, на Балканския полуостров и в Европа. Тук са концентрирани най-голям брой реликтни южноевксински флорни елементи и южноевксинска горска растителност с едификатори източният бук и източният горун с характерните в тях реликти странджански дъб, странджанска зеленика, странджанска боровинка, странджанско бясно дърво, колхидски джел, лавровишня, мушмула, пирен, калуна и др.
    Фауната на Странджа се характеризира с висок процент средиземноморски, субмедитерански и малоазийски видове. Те са широко разпространени в ниските и средни части на планината. За по-високите части са характерни предимно евросибирските елементи.
    Фауната на планината има 99 ендемични вида безгръбначни животни, а гръбначната й фауна е най-богатата в българска защитена територия - 263 вида.
    Описани са 54 вида бозайници като вълци, диви прасета, сърни, чакали, диви котки, зайци. Популацията на видрата в река Велека е най-добре запазената в Европа. В Червената книга на България са вписани видрата, златката, вълкът, пъстрият пор, а тюленът-монах е включен в Световната червена книга.
    Един от главните маршрути на миграция на птиците в Европа – Виа Понтика минава над Странджа планина. Включени в Червената книга на България са 17 гнездящи (черният щъркел, осоядът, малкият лешояд, скалният орел, ливадният дърдовец, горският бекас, гълъбът-хралупар, белогърбият кълвач, черният кълвач) и 57 вида мигриращи птици.
    Населени места в Странджа: Малко Търново , Синеморец, Ахтопол, Царево, с. Бръшлян (Сърмашик), с. Граматиково, с. Българи, с. Голямо Бухово, с. Бродилово, с. Звездец, с. Момина Църква, с. Факия, с. Младежко и др.
    Ахтопол е разположен на леко издаден нос, 87 км югоизточно от Бургас и 477 км югоизточно от София. Градът има богата древна и средновековна история. Намира се на мястото на древно тракийско селище. Около шести век преди новата ера е колонизиран. Римляните го нарекли Перонтикус. Византийският владетел Агатон възстановява селището след варварските нашествия и му дава името Агатополис ("Град на любовта"), което се запазва и до днес.
    Синеморец е разположен на 5 км южно от Ахтопол. Плажът, който се намира на югоизток от града, се смята за най-хубавия на Черно море поради неповторимата хармония между морския бряг и гората. Населението на Синеморец е едва 140 души, но се увеличава неколкократно през летният сезон.
    Царево се намира на 72 км южно от Бургас и 462 км югоизточно от София. Разположен е в подножието на Странджа планина – там, където тя се снишава до морето. В околността има три големи плажни ивици. През 1944 г. градът е прекръстен на Мичурин, но понастоящем отново е с предишното си име. Основното препитание на местното население са риболова, лозарството, търговията и туризма.

    Хижи Забележителности Връзки
    хижа Божура
    хижа Стария мост
    Братанова пещера
    Природен парк Странджа
    Резерват Силкосия
    Резерват Средока
    Резерват Узунбуджак
    Река Велека
    Дирекция на природен парк Странджа
    Еко сайта на Малко Търново
    Информационният сайт на Странджа
    Открий Странджа
    Природен парк Странджа
    Странджа планина - почивка и туризъм