Забележителности в Пирин

Поповото езеро

Дял: Северен Пирин

Надморска височина: 2234м

Поповото езеро е най-голямото по-площ и най-дълбокото езеро в Пирин, а е на първо място и по водния си обем. Езерото е с площ от близо 123,6 декара, което го поставя на четвърто място по големина в България.

Водният му обем се изчислява на 1 270 000 куб. м. То е разположено на височина 2234 м. Езерото събира вода от валежите, както и от два малки потока, които се виват в южната му част. Най-голямо количество вода в Повото езеро има през късната пролет. Това се дължи на снежната покривка, която се задържа до тогава по склоновете на обграждащите езерото върхове.

Водата, която изтича от езерото във вид на малък стръмен поток, се влива в шестте Рибни Попови езера, които се намират надолу по склона на планината. По този начин Поповите езера дават началото на река Ретиже, която е един от основните притоци на река Места. Местността около езерото е покрита предимно с поляни, както и с клекови формации, чиято възраст на места надминава 100 години.

Легенда за Поповото езеро

Живял славянският езически бог Перун заедно със сестра си Перуника, ненадмината хубавица, що надгрявала слънцето. Колкото била хубава, триж била по-работна - никога не се запирала, не оставала без работа. През цялата зима тъкала платна, а рано напролет слизала към голямото планинско езеро да ги бели и ги простирала да съхнат на близкия връх. Оттогава останало върхът да се нарича "Момин двор".

Перуника умряла млада. Дали от болест, дали се пресилила в работа, не се знае, но рано изчезнала от този свят. На гроба й израснало хубаво синьо цвете. По името на девойката и цветето нарекли Перуника. То цъфти само през месец май — времето, когато красивата Перуника белела платната си и всички можели да я виждат и да се радват на хубостта й.

Един християнски поп се качил на планината да дири бог Перун. И тогава за пръв път видял езерото, в което Перуника белела изтъканите през зимата платна. Попът седнал край езерото да си отпочине от дългия път и да се порадва на хубавата гледка. По това време бог Перун стоял на височината и без да иска съборил един камък, който се търкулнал надолу, та ударил седящия поп. Той цамбурнал в езерото. Оттогава то било наречено "Попово езеро". Когато турците завзели нашите земи и дошли по тая планина,

прекръстили езерото на турски "Папазгьол".