Забележителности в Витоша

резерват Бистришко бранище

Бистришко бранище е обявен за резерват с цел да се запазят първичните екосистеми от смърч, както и видовете от субалпийската зона. Горите обхващат около 51% от неговата площ, а останалата част са алпийски тревни зони и каменни грамади.

Резерват “Бистришко бранище” – един от първите резервати в България, се намира в границите на най-стария у нас и на Балканския полуостров парк – Витоша. “Бистришко бранище” е обявен за резерват през 1934 година, заедно с обявяването на част от Витоша планина за защитена територия. Целта на обявяването на тази територия за резерват е да се съхрани в ненарушено състояние естествена стогодишна смърчова гора, както и разположената над нея високопланинска тревна и храстова растителност.

През 1977 година “Бистришко бранище” е определен за Биосферен резерват, съгласно Международната програма на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”. Заедно с още 16 български резервати “Бистришко бранище” е част от Световната мрежа на Биосферните резервати. Резерват “Бистришко бранище”, днес на площ от 1061,6 хектара, е разположен върху североизточния склон на Витоша. Обхваща територията под върховете Голям резен и Скопарник, в горните течения на Бистришка и Янчовска река, които извират от каменните грамади под споменатите върхове. Неговата най-висока точка е 2286 м.н.в., а най-ниската - 1430 м.н.в. Това местоположение на резервата, както и особеностите на планината определят наличието на разнообразни ландшафти.От цялата площ на резервата 52 % са гори, а останалата част от 48 % поляни, субалпийски тревни формации, грохоти, скали и каменни реки. Най-уникални тук, както и в целия парк, са ландшафтите на каменните реки. В резервата "Бистришко бранище" като такива скални ландшафти се наблюдават два отделни потока, разположени по долината на р.Бистрица. Това са безразборно натрупани огромни разномерни, с форма, близка до елипсата, куба или паралелепипеда скални късове.

Сравнително малката площ на Биосферния резерват “Бистришко бранище” впечатлява преди всичко с голямо биоразнообразие, което включва и голям брой редки видове. В него са установени 7 форми на смърча, което го определя като територия с европейска консервационна значимост. Запазени са единични 140-150-годишни смърчови дървета, достигащи до 1.30 м в диаметър и височина над 25 м.

В резервата се намира едно от няколкото находища в страната на Жълт планински крем, както и Планинския минзухар и Златистата кандилка. Срещат се и видове, които са отнесени към категорията “редки” в световен аспект. Това са Бяла мура и Трансилванска камбанка, която у нас се среща само във Витоша и в Пирин.

Редки за българската флора видове, включени в Червената книга на България, са: Витошко лале, Нарцисовидна съсънка, Жълта тинтява. Разнообразна е и мъховата флора в резервата. Тя обхваща 99 вида, от водни до растящи по скалните блокове мъхове.

Иглолистните гори и субалпийската растителност в резервата определят разнообразни местообитания, които обуславят голямото богатство на животинския свят. В резервата се срещат около две трети от установените за парка (804 видове и подвидове) безгръбначни животни. От едрите бозайници в спокойните места все още могат да се видят благороден елен, сърна, дива свиня, вълк и мечка. Поради бракониерство числеността на тези видове е силно намалява през последните години и те са заплашени от изчезване.

Богат и разнообразен е и птичият свят. Срещат се сокерицата, жълтоглавото кралче, кръсточовката, елховата скатия, червенушката и др. Често могат да се видят и голям пъстър кълвач, и черен кълвач. От установената в парка птичи видове около 86% са защитени от националното законодателство.

Движението на туристите в рамките на резервата се разрешава само по определени пешеходни маршрути: от комплекс Алеко до с.Бистрица, с. Железница и местността Погледец.