Драгалевски манастир
Драгалевски манастир е разположен в подножието на планината Витоша, до софийския квартал Драгалевци в живописно място сред букови гори. Основан е вероятно от цар Иван-Александър около 1345 г. като ставропигиален манастир (подчинен директно на патриарха). Най-стари сведения за манастира има във "Витошката златопечатна грамота" на цар Иван Шишман (1371-1393г.). Той се оформя като обширна манастирска обител и е наричан "Царски манастир". Представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Разрушен е при завладяването на София от османските турци през 1382 г. Възстановен е през ІІ половина на 15 век. и става средище на оживена книжовна и просветителска дейност. Той е център на Софийската книжовна школа.
От стария манастирски комплекс от този период днес е запазена само църквата “Успение Богородично” - типичен образец на болярска църква, строена преди османското владичество. Тя е безкуполна, еднокорабна, с малко преддверие и правоъгълен наос. През 1932 г. към северната страна на църквата е долепена друга – по-голяма черква - “Св. Мина”. Двата храма са обединени чрез общ покрив и открит аркаден притвор от западната и северната страна.
Старата черква е изографисана в духа на Търновската живописна школа от 14 век през 1476 г. със средства на софийския болярин Радослав Мавър, а в началото на ХVІІ в. е обновена като стенописите са вероятно на зографа Пимен Софийски. Иконостасът е от края на 18 век, запазени са икони от Никола Образописов.
През ХVІІ в. в манастира е открито килийно училище. В годините на националноосвободителните борби манастирът е средище на революционната дейност в Софийско и е посещаван от Васил Левски. Манастирът е обявен за паметник на културата.
коментари ( 0 )
7 от 8 