Резерват Узунбуджак
Разположен в землищата на с. Кости и с. Сливарово. Защитената територия се намира изцяло в двукилометровата гранична ивица. На изток и югоизток тя се очертава от Резовска река, а на север – от притока й река Лопушница. Обявен при създаването си с името "Узунбуджак", днес в научната литература и карти резерватът се назовава "Лопушна". Типичен горски резерват – горската растителност е представена предимно от смесени дъбови гори и гори от източен бук. Твърде характерна за резерватната територия е формацията на източния бук (Fagusorientalis) – специфичен представител на понтийската растителност в България, разпространена главно в Източна Стара планина и Странджа. Тя изисква по-висока влажност, поради което се среща в дълбоките и влажни долове и на сенчести склонове. Горите са най-често чисти или смесени, с участието на източния горун (Quercussessiliflora), а по-рядко и на благуна (Quercusconferta). Сред тях особено характерни са горите с вечнозелен подлес от странджанска зеленика (Rhododendronponticum) – колхидски елемент, срещащ се у нас само в Странджа.
Типичен представител на понтийската растителност в защитената територия е и понтийското бясно дърво (Daphnepontica). Често срещани дървета и храсти в резервата са лавровишнята (Laurocerarusofficinalis), колхидският джел (Ilexcolchica), червената пираканта (Pyracanthacoccinea) – дребен храст, средиземноморски вид, спорадично колхидската (странджанска) боровинка (Vacciniumarctostaphyllos) и някои други южноевксински видове като мушмулата (Mespilusgermanica), епимедиума (Epimediumpubigerum) и др.
Спътници на основните дървесни видове са обикновеният (Carpinusbetulus) и източният (келяв) габър (Carpinusorientalis), мъждряна (Fraxinusornus), брекината (Sorbustorminalis), сребристолистната липа (TilliaargenteaDesf.) и полският клен (Acerpseudoplatanus), а от храстите черен (Crataeguspentagina) и червен глог (Crataegusmonogina), обикновен дрян (Cornusmas), различни видове чашкодрян (latifoliusMil)l. От тревния тип растителност са характерни едроцветната звъника (Hipericumandrosaemum), дилянката, волският език (Phyllitisscolopendrium) и др.
От влечугите се срещат жълтокоремникът, балканският гекон (Gyrtodactyluskotschyi), вдлъбнаточелият смок (Malpolonmonspessulanus), леопардовият смок (Elaphesitula) и други.
Фаунистичното богатство на резервата се допълва от бозайниците – дива свиня, сърна, елен, лисица, чакал, европейска дива котка, вълк.
До 1913 година тук се е срещал и рисът (Felislynx), но с навлизането на човека в странджанските дебри, този красив и обичащ спокойствието и самотата хищник е изчезнал. В миналото по тези места е имало много белоглави лешояди, но за последен път такива са забелязани преди четири десетилетия.
web: Резерват Узунбуджак
коментари ( 0 )
4 от 6 