Резерват Средока
Резерват "Средока" се отличава от другите странджански резервати. В него има букови гори с лавровишня и джел, но има и особен вид дъбови гори на стръмни терени, смесени с лъжник. Няма друг резерват на Странджа с толкова поляни и открити пространства – калуни и пасища, оазис в труднодостъпното ждрело на студената река Айдере.
Резерватът е разположен на няколко километра от Малко Търново, по посока с. Стоилово. Площта е ограничена на север от реката Айдере – приток на р. Велека. Създаден е с цел запазване на характерните за този район горски екосистеми, представени предимно от букови гори и находища на редки и защитени видове, вписани в Червената книга. Само в този район на Странджа се срещат т. нар. калунаци. Горите на масива, който обхваща местностите Равнака, Средока, Св. Марина и Острата чука, са съхранени поради недостъпността до тях.
Голяма част от територията на резервата е заета от гори, сред които преобладават смесените насаждения – смесени дъбови или смесени от източен бук, източен горун и благун. Има и чисти насаждения от източен бук на възраст 140 години. Средната възраст на гората е около 77 години. От ендемитите за Странджа се наблюдават червената пираканта (Piracantha coccinea), лавровишнята (Laurocerasus officinalis), чашковидната звъника (Hypericum calycinum).
Установени са и други редки растителни видове като понтийско бясно дърво (Daphne pontica), колхидска (странджанска) боровинка (Vaccinium arctostaphylus) и др. С най-висока стойност от тях са разположеното в централната част на резервата голямо находище от лавровишня и компактните групи от колхидски джел (Ilex colchica), който в отделни екземпляри достига до 6 м височина и 10 см в диаметър.
Около резервата са обособени буферни зони, които ограничават въздействието на човешката дейност в неговата територия.
В резервата е разрешено посещение с цел научно-изследователска дейност и прогнозиране развитието на екосистемите.
коментари ( 0 )
6 от 6